Рибите в нашите води

Общият брой на видовете риби, които могат да се срещнат в нашите езера, реки, язовири и по крайбрежието на Черноморието, надхвърля 200. В това число обаче биолозите включват и риби, които само епизодично са се завъртели край нашите морски брегове. Включени са и видове, които никой никога не е ловил с въдица. И понеже нашата цел е тъкмо спортният риболов, оттук нататък ще се занимаваме само с онези видове, които могат да се ловят със спортна въдица или пък могат да ни послужат за стръв, за да примамим други, по-интересни за хващане хищници…

VN:F [1.6.3_896]
Rating: 10.0/10 (1 vote cast)
VN:F [1.6.3_896]
Rating: +1 (from 1 vote)

Инстинкти на рибите

Какви инстинкти имат рибите?

Някои от рибешките реакции често изглеждат като разумни действия, но биолозите твърдят, че това е невъзможно. Според тях става дума само за наследствени инстинктивни качества, които се проявяват при определени условия. Ловният инстинкт при хищните видове се активизира главно от зрителното възприятие на подходящата по размер рибка или нейното засичане с помощта на страничната линия. Разбира се, в мотивите за атака може да се търси и обяснение като защита на своята територия на обитаване, прогонване на натрапника или просто любопитство. Има обаче и случаи, в които съвсем недвусмислено може да се говори за изработени рефлекси на базата на собствения жизнен опит. Например при експеримент щука, хваната веднъж на блесна, по-късно е атакувала без проблем жива стръв, като е отбягвала повторна атака на изкуствената примамка. Известно е също, че в някои рибовъдни стопанства шараните са приучени да идват за храна след определен звуков сигнал. В Германия неотдавна се разгоря и остра дискусия около пускането на веднъж хванатите шарани по системата „риболов без тиган”. Противниците на този пуритански еко-риболов твърдяха със съответните доказателства, че веднъж убодените риби ставали необичайно предпазливи и всячески избягвали и най-вкусните примамки, ако около тях има влакно. Опасенията на противниците на прекалената екология бяха, че тези шарански „професори” могат да повлияят зле с личния си пример и на останалите обитатели на водоема.

VN:F [1.6.3_896]
Rating: 10.0/10 (1 vote cast)
VN:F [1.6.3_896]
Rating: +1 (from 1 vote)

Защитни похвати на рибите

Какви защитни похвати има рибите?

Малките рибки търсят сигурността под камъните или сред гъстите водорасли. При някои видове се наблюдава и заселване в подмоли, дупки и други подобни „апартаменти”. При костура пък застраховката е във вид на бодливи гръбни перки, които могат да създадат проблеми на лапналия го по-голям хищник. При експерименти в басейн е установено, че наистина хищниците първо опоскват рибките без защитни бодли и едва след това само гладът може да ги предразположи към “по-пикантната храна” с остри като игли перки. Това обстоятелство е важно за въдичаря, защото от избора на живата му стръв наистина зависи много. При повечето мирни видове спасението от нападащия хищник е класическото бягство. Практически то се изразява с няколко последователни скока ниско над повърхността на водата, с които подгоненият дребосък търси спасение от атаката на бялата риба, костура или щуката. За риболовеца това е ясен сигнал, че хищникът гони в този ден, а това означава, че веднага трябва да бъде потърсен или на жива стръв, или на блесна. При шарановите видове има и един друг малко необичаен защитен механизъм за предпазване на общността. Става дума за отделянето на специално вещество – секрет, който захапаната или наранената червеноперка отделя, умирайки, сякаш за да предупреди посестримите си за сполетялата я участ. Ето защо опитният риболовец няма да започне да чисти част от улова си на брега на водоема, преди да е приключил с излета за деня. Същото се отнася и за натъпкания живарник, който е по-добре своевременно да се извади от водата, отколкото да се рискува някоя от рибите в него да бъде премачкана и да изпусне секрета на опасността.

VN:F [1.6.3_896]
Rating: 0.0/10 (0 votes cast)
VN:F [1.6.3_896]
Rating: 0 (from 0 votes)

Окраска на рибите

Каква окраска имат рибите?

При повечето рибешки видове се наблюдава ярко изразена защитна мимикрия. Това е способността на живите организми да приспособяват шарките си към околната среда. При рибите по принцип имаме по-тъмен гръб, по-светла странична окраска и съвсем светъл корем. Така рибата има по-големи шансове да остане незабелязана от естествените си врагове, защото, ако я гледаме отгоре, тя се слива със сиво-зеления цвят на водоема. И обратното – ако я погледнем отдолу, тя става незабележима на светлия сребрист фон на повърхността на водата. Превъзходен пример за изкусна маскировка ни дават и някои популярни хищници. Например щуката сякаш е надянала камуфлажна командоска униформа, която я прави почти незабележима сред водната растителност.

VN:F [1.6.3_896]
Rating: 0.0/10 (0 votes cast)
VN:F [1.6.3_896]
Rating: 0 (from 0 votes)
1 2