Да ви разкажа и аз моето преживяване…

Онзи ден мъжът ми ме накара да отидем за риба. Аз също съм почитател на риболова, но си викам, че с малко дете цял ден ще търча да я гоня, да я пазя да не падне в езерото и т.н. Как ме убеди не знам. Така де, тръгнахме…

Тъкмо разпънахме въдиците и викам на мъжа ми да хване Мелиса за ръка, докато аз хвърля въдицата. Обръщам се и чувам едно звучно „Шляяяяяп“! Поглеждам, и виждам детето в една локва, а нашият се смее! Побесняла, взимам детето и почвам да мамча само както аз си знам!

Прибрахме набързо въдиците и водим малкото глинено човече към колата, докато аз продължавам да нареждам. По едно време, докато вървим, мъжо какво се завъртя и само видях как Мелиса се завъртя и туууп на земята! Нашият я закачил с кукичката за качулката!

Е, направо побеснях! Викове, крясъци… Вдигнах целия язовир. След нас сигурно цял ден не е клъвнало! Е, тогава не ми беше смешно, но сега като се сещам направо се заливам от смях! Та вие имали ли сте такива изцепки или само ние сме такива идиоти?

Автор: Стефани Дончева